Брутният външен дълг на България достигна 68,8 млрд. евро в края на август 2026 г., което е увеличение с близо 13,9 млрд. евро, или 25,3%, спрямо същия период на миналата година. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
Общата сума включва задълженията на държавата, централната банка, търговските банки, бизнеса и домакинствата към чуждестранни кредитори. Тя представлява 53,6% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната при 47,1% година по-рано.
Най-голямото увеличение е свързано със задълженията на БНБ, които достигат 10,45 млрд. евро. Само за година те нарастват с 8,5 млрд. евро. Според централната банка промяната се дължи основно на задължения, възникнали при разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г.
Това означава, че значителна част от отчетения ръст е свързана със счетоводни и финансови операции в рамките на еврозоната, а не с нови държавни заеми.
Външният дълг на държавното управление възлиза на 19,28 млрд. евро, като се увеличава с 1,62 млрд. евро, или 9,2%, на годишна база. Въпреки ръста делът му в общите външни задължения намалява от 32,2% на 28%.
Търговските банки и останалите парично-финансови институции дължат на чуждестранни кредитори малко над 10 млрд. евро. Задълженията им са нараснали с 2,44 млрд. евро, или 32%, спрямо август 2025 г.
По-умерен е ръстът при бизнеса и домакинствата. Техните външни задължения достигат 14,86 млрд. евро, което е увеличение с 608,6 млн. евро, или 4,3%, за година.
Отделно вътрешнофирмените заеми между свързани компании в България и чужбина възлизат на 14,17 млрд. евро. Те са се увеличили със 716,3 млн. евро, или 5,3%.
Данните на БНБ показват и рязко нарастване на краткосрочния външен дълг. Задълженията със срок до една година достигат 17,75 млрд. евро, почти двойно повече спрямо август 2025 г. Увеличението е с 8,52 млрд. евро, или 92,2%.
Дългосрочните задължения са 51,04 млрд. евро, като нарастват с 11,8% на годишна база.
Близо 59,5% от общия външен дълг е с остатъчен срок на погасяване над една година. Делът на задълженията, деноминирани в евро, е 72,3% при 80% година по-рано.
Въпреки значителното увеличение на общата сума данните показват, че ръстът не се дължи единствено на ново задлъжняване на държавата. Съществена част от промяната е резултат от финансовите отношения на БНБ с Евросистемата след въвеждането на еврото.
