Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на октомври е нараснал с 10,3% (4,992 млрд. евро) на годишна база до 53,557 млрд. евро. Така той се равнява на 47,7% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, което е с 1,3 процентни пункта повече спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
В края на октомври 2025 г. краткосрочните задължения са 8,159 млрд. евро (15,2% от брутния дълг, 7,3% от БВП) и намаляват за година с 320,6 млн. евро (3,8%), пише investor.bg.
Дългосрочните задължения възлизат на 45,398 млрд. евро (84,8% от брутния дълг, 40,4% от БВП) в края на октомври, като нарастват за година с 5,313 млрд. евро (13,3%).
Към 31 октомври 36, 217 млрд. евро (67,6%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80% от тях, при 77,1% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление към 31 октомври е 17,631 млрд. евро и на на годишна база нараства с 4,535 млн. евро (34,6%). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,9% към края на октомври, при 27% преди година.
Външните задължения на централната банка са 1,999 млрд. евро и намаляват на годишна база с 87,9 млн. евро (4,2%).
Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) достигат 7,548 млрд. евро и се повишават с 1,089 млрд. евро (16,9%) спрямо края на октомври 2024 г.
В централната банка изчисляват, че външните задължения на бизнеса и домакинствата са 13,198 млрд. евро (11,8% от БВП) и нарастват за година със 150,6 млн. евро (1,2%).
По данни на БНБ вътрешнофирменото кредитиране приближава 13,178 млрд. евро, което е с 694,6 млн. евро (5%) по-малко спрямо края на октомври 2024 г.
