Новата версия на проекта за държавен бюджет за 2026 г. бе публикувана късно снощи от Министерството на финансите след оттеглянето на първоначалните документи през декември. Тя предлага малко по-строга фискална политика, както и корекции в част от ключовите параметри, които предизвикаха критики както от работодатели, така и от синдикатите. Разликите със стария вариант включват от пренареждане на приоритети по разходите, през промени в осигурителната политика, до ревизии в прогнозите за дефицита и приходните мерки.
Една от най-значимите разлики между двата документа е свързана с оценката за бюджетния дефицит. Според първоначалния проект при прилагане на националната клауза за дерогация дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозирания период 2026-2028 г. бе за 3% и през трите години.
Новият вариант обаче е по-оптимистичен: 3% през 2026 г., 2,8% през 2027 г. и едва 2,4% през 2028 г., пише investor.bg.
Така правителството залага по-стръмна фискална консолидация, което приближава страната още повече до целите, свързани с въвеждането на еврото и съобразяването с новите регламенти за икономическо управление на ЕС.
Най-силното облекчение спрямо стария вариант е отпадането на предложението за удвояване на данъка върху дивидентите от 5% на 10%. Това беше една от най-критикуваните мерки, с потенциално негативно отражение върху капиталовия пазар и инвестиционната активност.
Друга отпаднала мярка е задължението за използване на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите, което щеше да доведе до значителни разходи за внедряване при малкия и средния бизнес.
В замяна на това новият проект поставя акцент върху стимулите чрез въвеждането на данъчно облекчение за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) – допълнително признаване на 25% от разходите за НИРД и увеличена данъчна амортизация на създадени нематериални активи.
Целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-2028 г. са съобразени с приоритетите за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план и с необходимостта от реализиране на приходни мерки и осигуряване на разходни политики, като в резултат на отразените промени се наблюдава фискална консолидация, се посочва в проектобюджета.
Съгласно размера на бюджетния дефицит размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е 50,402 млрд. евро през 2026 г. Размерът на общите разходи по консолидираната фискална програма е 54,051 млрд. евро през 2026 г.
По националното правило по Закона за публичните финанси разходите за 2026 г. са в размер на 40,1% от БВП, за 2027 г. 39,9% от БВП и за 2028 г. 40% от БВП. Следва да се отбележи, че при прилагане на активираната клауза за дерогация по отношение на увеличените разходи за отбрана е налице ефект, който води до спадане на тези разходи под 40 на сто. С въвеждането на ревизираната рамка за икономическо управление на ЕС водещо става новото правило за ограничението на ръста на нетните разходи.
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 година. Максималният размер на държавния дълг към края на 2026 г. не може да надвишава 37,6 млрд. евро.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен в размер на 2,4 млрд. евро.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината по реда на Закона за държавния дълг, е 9,940 млрд. евро, в това число заем в размер до 3,261 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента "Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“.
Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7 на сто през 2026 г. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4 на сто. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5 на сто, и ще се забави до 2,9 на сто през 2027 г. и до 2,5 на сто през 2028 г. Прогнозата е потвърдена и от Фискалния съвет, пише в проекта.
