Все повече млади хора в България между 16 и 29 години нито учат, нито работят, нито се обучават. Тази група NEET (Not in Education, Employment or Training) – расте в цяла Европа. У нас обаче картината е още по-сложна заради демографския спад и устойчивия сив сектор. Проучванията показват, че делът на безработните български младежи е значителен. Част от тях доброволно избягват пазара на труда и образованието, оставайки при родителите си и разчитайки на тяхната финансова подкрепа. Други пък не са доволни от това, което им предлага трудовият пазар.
"Като цяло има спад на заетите хора генерално в страната, не само сред младите, заради отрицателен демографски прираст, имиграция и други фактори", коментира в интервю за Радио България Пламен Робов от Българската конфедерация по заетостта.
"Има и специфични причини, характерни за тази конкретна група. Една от тях, която е по-интересна, е спадът на интереса у младите да работят на трудов договор. Новите поколения са много по-слонни към гъвкави форми на работа – фриленс, граждански договори, проектен принцип и пр. При младите този тип работа става все по-популярен и обратно – класическата работа на трудов договор е все по-малко атрактивна", посочва Робов.
Тази промяна в нагласите не е просто каприз, а отразява фундаментална смяна в ценностите и жизнения кръгозор на новото поколение. Младите търсят не просто работа, а начин на живот, който да им позволява автономия и баланс. Това обаче е сериозно предизвикателство за българския стопански модел, все още силно зависим от традиционните форми на заетост в сектори като производство, услуги и други, изискващи физическо присъствие.
Според Робов между 120 и 150 хиляди са хората до 29 години, които не присъстват никъде официално, т.е. те нито учат, нито работят.
Друга голяма причина, която оказва влияние, е сивият пазар. Немалка част от тези млади хора работят по някакъв начин, но това не е отразено официално, т.е. те са в сивия сектор.
"В по-широк мащаб, статистиката показва, че като цяло около един милион неучещи и неработещи българи, които имат право да работят, не допринасят за икономиката", заяви експертът.
Днес все по-малко млади българи избират занаятчийски професии или работа, която изисква постоянно физическо присъствие – във фабриката, офиса или на обекта. Причината е, че работните часове от 9 до 6 не дават никаква гъвкавост.
Атрактивно е всичко, което позволява свобода и работа от разстояние – IT секторът, аутсорсингът, дигиталният маркетинг, онлайн съдържанието и пр. Според Робов компаниите трябва да се адаптират и да предлагат повече гъвкавост, а пък новото поколение – "да се приземи" в очакванията си.
От гледна точка на работодателите – вътрешно да направят своята структура ефективна, така че да могат да предложат достатъчно атрактивни заплати, а работният процес да е достатъчно гъвкав, така че да привлекат младите.
От друга страна, младите хора днес често имат доста нереалистични очаквания. Онлайн съдържанието ги залива с блестящи и високопарни образи на кариери, които изглеждат супер лесни и добре платени. В реалността обаче, ако си на 20-23 години, дипломата и английският не са гаранция за голяма заплата. За да се стигне до нея, трябва време, усилия и практика, а не само университетски знания. Затова е важно тези хора да се приземят малко – да са по-търпеливи, да инвестират в себе си и да гледат дългосрочно на кариерата и отношенията си с работодателите", казва Пламен Робов.
