Ако изборите бяха в първата половина на април, пет партии щяха да влязат в парламента. 34,6% от гласовете би спечелила "Прогресивна България". Втори са ГЕРБ-СДС с 18,5% подкрепа, трети са ПП-ДБ с 11,4%.
На четвърто и пето място съответно са „ДПС-Ново начало“ – с 9,1% и "Възраждане" – със 7,4%.
"БСП-Обединена левица" би била на самия ръб за влизане в бъдещото Народно събрание с 4%, недалеч от ръба са и "Сияние" и МЕЧ – съответно с 3,6% и 3,5%. "Величие" би имало 2,2%, АПС – 1,9%, а ИТН би получила 1,4% от гласовете.
Данните са на агенция "Мяра" за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени "лице в лице", с таблети, сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.
Социолозите от агенцията посочват, че това е моментна снимка на електоралните нагласи, като стотици хиляди българи тепърва ще вземат решение за кого ще гласуват.
„Алфа Рисърч“: 6 партии влизат в парламента, но голямата интрига за финалния им брой остава
Интригата не е за първото място, а за разпределението на мандатите и възможностите за мнозинство, коментира Боряна Димитрова
"При цялата условност на изборните списъци както и на декларативната природа на отговорите, потенциалната активност е 50,7% т.е. по-висока в сравнение с намеренията на респондентите преди последните избори и с вероятност да е осезаемо над три милиона души.
1,7% от всички заявяващи, че ще гласуват, твърдят, че възнамеряват да гласуват с "Не подкрепям никого", посочват от „Мяра“.
5,6% от цялата извадка са онези, които си признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул на предстоящите избори.
"Личи, че този процент очаквано е най-висок сред гетоизираните групи. Разбира се, в подобни въпроси винаги има и скрити отговори, така че реалният дял е много по-висок. Явно е обаче, че сега изглежда нисък – може би заради активизацията срещу купуването на гласове. Може би затова и като че ли има известни очаквания за по-честен изборен процес.
Очаквано, 41,2% смятат, че тези избори ще са честни, колкото и предходните, но сред тези, които очакват промяна, преобладават очакванията за по-честни избори: 23,5%. По-нечестни избори очакват 15,6%, а останалите се колебаят", допълват от "Мяра".
Най-големи са надеждите за правителство на една политическа сила – 33,4%, сътрудничество на две сили, или някакъв програмен формат правителство, биха искали да видят съответно 14,9% и 12,5%.
Правителство с динамични подкрепи си представят 9,2%, а повече от три партии за кабинет са добра опция за 8,2 на сто от запитаните. Над 1/5 от попитаните се колебаят.
Данните са на агенция "Мяра" за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени "лице в лице", с таблети, сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.
