Населението на ЕС нараства за четвърта поредна година, след като намаля през 2021 г. заради последиците от пандемията от COVID-19, но населението на България обаче намалява. Това сочат обобщени данни на Европейската статистическа служба (Евростат), публикувани по повод Световния ден на населението, който се отбелязва днес.
Населението на ЕС към 1 януари 2025 г. е 450,4 млн. души, или с над 1 млн. повече, отколкото към началото на 2024 г.
В България към началото на 2025 г. населението е било 6 437 360 души, или с 8121 по-малко, отколкото към 1 януари 2024 г., сочат данните на Евростат. За сравнение, през 1960 г. населението на България е наброявало 7 829 246 души.
Нарастването на населението може да се обясни най-вече с увеличението на миграцията, като от 2012 г. насам отрицателният естествен прираст на населението на ЕС се компенсира от положителна нетна миграция, отбелязват от европейската статистика.
Към 1 януари 2025 г. най-многолюдната страна в ЕС е била Германия - 83,6 млн. души, а с най-малко население е била Малта - около 600 000 души.
Сред 19-те страни от ЕС, които са регистрирали най-високи темпове на растеж на населението за периода от 1 януари 2024 до 1 януари 2025 г., на първо място се позиционира Малта (прираст 19,0 на 1000 души), следвана от Ирландия (прираст 16,3) и Люксембург (прираст 4,7)
В осем страни от общността е регистрирано намаление на населението, като най-значителен е бил спадът в Латвия, Унгария, Полша и Естония, сочат още анализите на статистиката.
