Асоциацията на банките в България публикува анализ на своя отдел „Икономически анализи и политика“, който хвърля светлина върху съвременните тенденции в развитието на банковите услуги у нас и в рамките на Европейския съюз. Сравнителният поглед е насочен основно към страни от Централна и Източна Европа, сходни по територия, население и ниво на икономическо развитие.
Един от най-съществените изводи в анализа е, че българските банки продължават да предлагат най-ниските лихвени проценти в Европа по новоотпуснати жилищни кредити за домакинствата в национална валута. Данните на Европейската централна банка към март 2025 г. показват среден лихвен процент у нас от 2.46%, като по този показател единствено Малта се доближава до България. Въпреки че това не е новост, а по-скоро устойчив тренд от последните няколко години, той се откроява на фона на останалите страни от ЕС и подчертава относителната достъпност на този банков продукт.
Картината обаче се променя значително, когато става дума за бизнес и потребителски кредити. При бизнес заемите, особено тези в евро, България се нарежда сред страните с по-високи средни лихвени нива – между 4.05% и 4.83%, в зависимост от размера на заема. За сравнение, в държави от еврозоната като Германия, Франция и Хърватия тези лихви варират между 3.77% и 4.09%. При потребителските кредити ситуацията е още по-недвусмислена – у нас средната лихва е 9.3%, което ни поставя сред страните с най-скъпи потребителски заеми в ЕС. В страни като Словения и Хърватия лихвените нива са около 5–6%, докато в Германия и Франция – между 6% и 7.8%.
Този контраст ясно показва, че макар жилищното кредитиране да остава финансово изгодно, другите кредитни продукти в България са значително по-неизгодни за граждани и малки бизнеси. Това допълнително подчертава силната фрагментация на кредитния пазар в рамките на ЕС. Както се посочва в анализа, дори големи международни компании, когато създават дъщерни дружества в държава от еврозоната в Източна Европа, предпочитат вътрешнофирмено финансиране, тъй като то е по-евтино, по-устойчиво и в крайна сметка по-изгодно от местните банкови кредити.
Асоциацията отбелязва още, че в последните години българските банки полагат сериозни усилия да предложат по-достъпни условия за ежедневното банково обслужване чрез т.нар. абонаментни пакетни услуги. Те обикновено включват разплащателна сметка, дебитна карта, плащане на битови сметки, теглене и внасяне на банкомат, преводи по мобилен номер и чрез електронен канал. Цената на тези пакети у нас е най-ниска в сравнение с други сходни по мащаб страни – 1.70 евро месечно, при 5.90 евро в Словения и Хърватия и 4.90 евро в Унгария. АББ подчертава, че клиентите, които използват пакетно обслужване, могат да спестят до 6.6 пъти в сравнение с тези, които ползват същите услуги поотделно. Някои банки предлагат и по-благоприятни условия за младежи и пенсионери. За съжаление обаче липсва независима статистика за реалната средна цена на тези пакети, което затруднява обективната оценка на тяхната ефективност.
Важно е да се отбележи, че има значително увеличение на банковите такси през последните две години – на места до два пъти. Данните на БНБ, които представят средния размер на таксите по основни банкови операции, касаят клиенти, които не използват пакетни услуги, и потвърждават тази тенденция. Поради това в анализа се отправя препоръка към Асоциацията на банките да поддържа на сайта си достъпна база данни с актуализирана информация поне на всеки шест месеца, за да се избегнат спорове относно реалните цени и ползи.
По отношение на дигитализацията, банковият сектор в България преминава през сериозна трансформация – от традиционно физическо присъствие към все по-широко навлизане на дигитални платформи и услуги. В края на 2024 г. 76% от всички преводи в банковата система са били инициирани чрез електронни канали, като средната цена на такъв превод е 5.4 пъти по-ниска от този, извършен на хартиен носител. Паралелно с това се засилва и вниманието към киберсигурността, а инвестициите в онлайн банкиране остават приоритет за голяма част от финансовите институции у нас.
В обобщение, докладът на Асоциацията на банките в България очертава едно пъстро и противоречиво лице на сектора – от една страна с изключително достъпни жилищни кредити и евтини пакетни услуги, но от друга – с високи лихви по потребителски и бизнес заеми и нарастващи такси. Въпреки усилията за дигитализация и оптимизация, липсата на пълна и прозрачна статистика по ключови теми остава предизвикателство пред изграждането на трайно доверие и информиран избор сред клиентите.
