Разликата между доходите от труд и тези след пенсиониране остава сериозна в България. Средната месечна пенсия през 2026 г. се очаква да достигне близо 550 евро, докато средната брутна работна заплата вече е 1444 евро, показват данни на Министерството на труда и социалната политика и НСИ.
Очакваното увеличение на средната пенсия спрямо миналата година е около 45 евро. При заплатите също има ръст – през второто тримесечие на 2026 г. средното брутно възнаграждение е с 9,8% по-високо спрямо същия период година по-рано.
Съпоставката между двете суми показва сериозен спад на доходите при преминаване от трудова активност към пенсия. Част от възрастните хора продължават да работят и след пенсионирането си – през миналата година около 17% от пенсионерите са останали активни на пазара на труда.
Как е в останалата част от Европа
Голямата разлика между заплата и пенсия обаче не е само български проблем. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие сравнява пенсионните системи чрез т.нар. коефициент на заместване – каква част от дохода преди пенсиониране се запазва под формата на пенсия.
Сред разглежданите държави Испания е начело с 80,4%, следвана от Гърция със 79,6% и Люксембург със 75,6%. Нидерландия също е сред страните с висок показател – 74,7%.
Средната стойност за държавите от ОИСР е 52%. Това означава, че при моделните изчисления пенсията обичайно замества приблизително половината от предишния трудов доход.
Размерът на икономиката невинаги е определящ. Германия например е с коефициент от 42,1%, а САЩ – 39,7%. В дъното е Литва със 17,4%, докато Южна Корея и Япония са съответно с 33,4% и 36,5%.
Къде е България
България не участва в основната класация на 38-те държави, но ОИСР разполага с отделни моделни изчисления за страната.
При човек със средни доходи и пълна трудова кариера прогнозният брутен коефициент на заместване достига 58,5% – над средните 52% за организацията.
Това обаче е теоретичен модел. Изчислението предполага човек, който започва работа на 22 години, има непрекъсната трудова кариера до пенсионирането и през цялото време получава средния за страната доход.
Ниската пенсия увеличава риска от бедност
Данните показват и връзка между ниския коефициент на заместване и риска от бедност в напреднала възраст. В Литва над една пета от хората над 65 години живеят в относителна бедност, а в Естония и Латвия делът надхвърля 30%. Средното равнище за ОИСР е 14,8%.
Обратен пример е Нидерландия, където високият коефициент на заместване се съчетава с едва 4,6% относителна бедност сред възрастните. Ниски нива от около 5% или по-малко се отчитат и в Дания, Финландия и Норвегия.
Сравнението показва, че размерът на пенсията спрямо последните трудови доходи е важен, но не единствен показател за финансовата сигурност след края на трудовия живот. За България разликата между текущата средна заплата и средната пенсия остава осезаема – и обяснява защо за част от пенсионерите оттеглянето от пазара на труда се оказва трудно.
