Темата за възрастта за пенсиониране отново влиза във фокуса на обществения разговор, но засега експертите са категорични – увеличение не се обсъжда. Причината е, че реформата, започнала през 2015 година, все още не е приключила и ще продължи поетапно до 2038 г.
Това стана ясно от коментар на председателя на Икономически и социален съвет Зорница Русинова в подкаста на Надя Обретенова по Българска национална телевизия. Именно съветът е изготвил един от ключовите анализи за бъдещето на пенсионната система – тема, която тепърва ще определя политическите решения през следващите години.
През 2026 г. възрастта за пенсиониране при трета категория труд е 62 години и 6 месеца за жените и 64 години и 9 месеца за мъжете. Според действащия график през 2037 година тя трябва да достигне 65 години и за двата пола.
На този фон България остава в особена позиция спрямо останалите европейски държави. В някои страни възрастта за пенсиониране е по-висока, в други – по-ниска, но у нас проблемът има друго измерение – страната е сред държавите с най-висока смъртност и най-ниска средна продължителност на живота в Европейския съюз. Именно затова темата за пенсионирането неизбежно се свързва не само с икономиката, но и с качеството на живот, здравната система и реалната способност на хората да работят по-дълго.
В същото време пенсионната система продължава да бъде силно зависима от държавния бюджет. Това поставя управляващите пред трудна задача – едновременно да търсят финансова устойчивост и да гарантират по-достойни пенсии. Засега не е ясно какви ще бъдат конкретните намерения на новата власт. Още при предишното ръководство на социалното министерство са били подготвени идеи за промени, но бъдещето им остава неясно.
Според Русинова подобни реформи не могат да се правят прибързано или под натиск. Те изискват сериозни експертни анализи, широк обществен дебат и дългосрочна визия. Тя даде пример с държави като Канада, където пенсионните промени се планират десетилетия напред.
В разговора се откроява и още един важен акцент – промяната в начина, по който обществото възприема възрастта. Днешните хора остават активни значително по-дълго, сменят професии, започват нови дейности и след 55-годишна възраст. Това постепенно променя и представата за старостта – не като край на активния живот, а като нов етап, в който финансовата сигурност и личният избор стават все по-важни.
Затова разговорът за пенсиите вече не е само въпрос на числа и стаж. Той се превръща в разговор за начина, по който обществото вижда бъдещето, труда и достойнството на хората в по-късните години от живота.
