Икономическият дебат около минималната работна заплата отново се нажежи. Водещи работодателски организации поискаха категорично нейното замразяване, предупреждавайки, че ръстът на доходите изпреварва реалната производителност и крие риск от нов инфлационен натиск.
На последното заседание на Съвета за тристранно сътрудничество не беше постигнато съгласие относно предложението минималната заплата от 1 януари 2026 г. да стане 1213 лв. (сегашната е 1077 лв.). Правителството обаче има последната дума и не е задължено да се съобрази с позициите на социалните партньори.
Най-категорични противници на увеличението са Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската стопанска камара (БСК). Аргументите им – за три години минималната заплата е скочила с 55%, а икономиката е нараснала с едва 10%. Според бизнеса сегашната формула, която фиксира МРЗ на 50% от средната брутна заплата, изкривява реалността и води до изкуствено високи нива.
От другата страна социалният министър Борислав Гуцанов защити планираното увеличение, подчертавайки, че България остава на дъното на ЕС по доходи и че държавата има ангажимент да гарантира минимален жизнен стандарт.
Синдикатите също застават зад ръста. Според тях инфлацията не е следствие от по-високи заплати, а от външни шокове – пандемия, нарушени доставки и ценови скок при енергията. КНСБ настоява за нов подход при изчисляването на МРЗ, основан на реалната издръжка на живота. По техни данни един самостоятелно живеещ работещ има нужда от поне 1526 лв. месечно, за да покрие базови потребности.
Така сблъсъкът между бизнеса, синдикатите и държавата остава остър. Предстои кабинетът да реши дали да следва сегашната формула или да търси нов механизъм, който да балансира между икономическата логика и социалните нужди.
