Жажда за победа, но не на всяка цена, а с цената на труд, дисциплина и раздаване до край. Това е Дечо Коешинов. Воля, амбиция и упоритост го превръщат в пример за десетки младежи, които учи да обичат спорта. След бляскава спортна кариера - четири титли на България, пет Купи на България и участие в единствената българска победа за Купа УЛЕБ, и след години успешна треньорска работа, която продължава и до момента, той насочва опита си към обществените каузи. Вярва, че така може да допринесе за по-активна държавна политика в подкрепа на детския и младежкия спорт, както и за по-достъпна среда за хората с увреждания – битка, която приема лично.
В кой момент припознахте спорта не само като професия, а като лична кауза и мисия? Кога си казахте: „Заради това си струва всичко“?
От дете мечтаех да стана добър баскетболист. Винаги съм следвал мечтата си с много лишения и жертви и съм знаел, че си струва, защото спортът изгражда. За да станеш добър спортист, трябва на първо място да си истински човек и аз съм се стремял да бъда такъв.
Какво Ви боли най-много, когато виждате талантливи деца, без условия да се развиват?
Спортната база е най-важното за развитието на децата, независимо дали ще достигнат до професионалното поприще, а за да се стигне до там трябва масовост на децата за създаване на голяма пирамида за подбор на талантливи деца. Без добра спортна база няма как да се получи това.
В момента едва едно на пет деца се занимават със спорт ежедневно, а едва едно на седем се занимава с физическа дейност седмично. Субсидирането или финансирането на спорта са много важни за осигуряване на подходящи условия и изграждането на добри спортисти. Сега имаме такива, които носят слава на страната ни, независимо от всичко. В България за спорт се отделят едва 0,08 % - 1% от БВП. За сравнение, средно за ЕС е 4 %.
Кой е най-важният урок, който искате младите да вземат от Вашия пример?
Да са трудолюбиви, честни, да не казват „не мога“ и никога да не се отказват.
Какво Ви накара да повярвате, че можете да бъдете полезен не само в залата, но и в обществения живот?
През годините в работата ми като треньор започнах да осъзнавам, че спортът се влияе и от процеси, които се случват далеч извън залата. А обучението на едно малко дете е част от обществения живот, защото здравето на децата е от висока обществена важност. При деца, които не се движат достатъчно и не спортуват никакъв спорт, се повишава рискът от здравословни проблеми, а и не само. Трябва да се усеща, че работата в този посока върви съвместно между държавата, клубовете, родителите, обществото като цяло. А когато едно дете е израснало и се е развило в спорта, тогава можем и да се гордеем.
Кои са нещата, които бихте искал да промените и за които имате визията как би могло да стане това?
Много неща искам да променя, но за жалост нямам вълшебна пръчица. Затова се опитвам чрез обществената работа и съвместно със съмишленици да се боря за правилна посока. Някои неща се получават, други - не. Аз мога да помогна на спорта и в това съм се съсредоточил. Желая в региона да има достатъчно и качествени места, в които да се развиват нещата както трябва, за да усещаме, че живеем на едно добро място.
Има ли проблем, който Ви държи буден нощем и за който знаете, че трябва да се борите?
Основните ми грижи са свързани с проблемите на спорта, с нежеланието на хората да приемат различното и да се решат на промяна.
Втори мандат сте в Общинския съвет в Айтос и имате голяма обществена подкрепа. Кое припознавате като Ваша заслуга за развитието на града и за какво ще продължите да се борите и в парламента?
Мисля, че ключова роля за развитието на града е добрата работа на община Айтос, а ние като общински съветници се стремим да взимаме максимално добри решения.
Мога да дам пример със страхотната спортна зала "Аетос", която беше основно реновирана, парк "Славеева река", обновената градска градина, новопостроената детска градина, строящите се нови сгради - Дом за стари хора и младежки център. Това е път, който продължава.
Какво е бъдещето, което искате да изградите за следващото поколение - не само в спорта, но и в живота?
В обстановката, в която се намира светът - а ние сме част от него - бъдещето, което аз искам е мир, защото ако липсват тези три букви, всичко друго, за което си говорим, е немислимо.
Много спортисти се втурнаха сега в политиката и все пак това са различни битки. С какви качества трябва да разполага един спортист, за да печели победи за обществото, не само лични?
Мисля, че всеки спортист, решил да се включи в политическия живот, трябва да умее да помогне с уменията и знанията си.
Как си представяте България, в която човек с увреждане или със затруднения в придвижването не трябва да „се бори“, а спокойно да живее? Какво трябва да се промени в мисленето на институциите, за да започнат да гледат на достъпната среда като на право, не като на разход?
Както институциите, така и мисленето на хората трябва да се промени. Като отношение, като специфичен подход към хора, които така или иначе сме в нелеко положение. Достъпната среда в България е доста често срещан проблем. Огромно предизвикателство е за един човек с увреждания да посети обществена сграда, институция, спортно събитие или дори концерт. Неща, които за повечето хора са даденост, за хора с увреждания може да бъдат напълно невъзможни и недостъпни.
Кое е най-смелото нещо, което вярвате, че може да се постигне в следващите години?
- Спортът да стане държавен приоритет!
Дечо Коешинов е кандидат за народен представител от коалиция ГЕРБ-СДС. Номерът на коалицията в интегралната бюлетина е 15, а за Дечо Коешинов можете да гласувате с преференция 112.
