Морските защитени територии (МЗТ) са основен инструмент за защита на морското биоразнообразие, екосистемите и услугите, които те предоставят. Тъй като сериозните екологични проблеми на Черно море са постоянно във фокуса на общественото внимание, все повече научни изследвания и усилия са насочени към дейности, свързани с опазването на морския живот, предотвратяване на прекомерния риболов, намаляване на замърсяването и смекчаването на последиците от изменението на климата.
Проектът „Екологично електронно портфолио с отворен достъп за съвместно морско пространствено планиране и опазване на уязвимите морски екосистеми в басейна на Черно море“ (MARMAPS), осъществяван с подкрепата на програма Интеррег NEXT „Черноморски басейн“ 2021 – 2027, има за цел да подобри знанията за опазването на ценните екосистеми на Черно море чрез създаване на цифрови инструменти за съвместно пространствено планиране и възстановяване на морското биоразнообразие.
Участници в проекта са Черноморска мрежа на неправителствените организации, България, в партньорство със Солунския университет „Аристотел“, Гърция, НПО „Маре нострум“, Румъния, и Черноморския клон на Украинската екологична академия на науките, Одеса, украйна. Продължителността му е 18 месеца, а общият му бюджет е 498 358 евро.
В съответствие с целите, поставени от ЕС и Конвенцията за биологичното разнообразие, MARMAPS има за задача да предостави решения и инструменти, които да повишат регионалния природозащитен капацитет. Ето защо задачата на MARMAPS е да насърчава съхранението на биоразнообразието и природното наследство, като подкрепя инициативи за опазване на морската среда на регионално равнище и възможностите за създаване на мрежи от морски защитени територии.
Основните компоненти на електронното портфолио включват система за подпомагане на вземането на решения и три допълнителни разработки на базата на информация от световния опит: образци на протоколи за мониторинг, инструменти на гражданската наука и подбор от добри практики за управление на морски защитени територии.
Системата за подпомагане на вземането на решения използва данни със свободен достъп за биологичните видове, местообитанията и екосистемите в Черно море, като е отчетено въздействието на натиска от човешки дейности. Системата е дело на учените от Университета в Солун и съдържа карти със сценарии, които са съотнесени към различни оперативни цели и варианти за планиране на новите МЗТ, и осъществяват интегрирането на слоевете с данни за биологичното разнообразие и социално-икономическите данни в схемите за определяне на приоритетите на планирането. Всички варианти, които са генерирани, разглеждат възможности за планиране, които отговарят на целта на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, призоваваща за 30 % защитена територия с 10 % строго защитена територия до 2030 г.
Разработката за примерни протоколи за мониторинг на МЗТ в Черно море е извършена на базата на опит от мониторинг в Средиземноморието и морски защитени територии и резервати от други части на света. Рамката за мониторинг и свързаните с нея протоколи помагат да получим ясна представа за морската среда, например как защитата влияе върху нейното биологично разнообразие. В продължение на много години мониторингът се е извършвал основно върху рибните видове с търговско значение, но вече се изграждат рамки за мониторинг на цели екосистеми, които използат протоколи и преглед, от които можем да разберем по-ясно какво става с морето и живота в него, да оценим в какво състояние е и как се променя. Прави се още разграничение между екологичен и социално-икономически мониторинг. Темите, включени в протоколите за дадена МЗТ, зависят от конкретните условия, целите на защитата и изискванията на регулаторните органи и местните общности.
Чрез документа, представящ инструменти за наблюдение на гражданската наука, проектът MARMAPS дава ценен принос за засилване на ролята на обществеността в научните изследвания и опазването на морската среда. Инициативи като "Marine Litter Watch", "Delphi" или "Sea Watcher" демонстрират ефективността на дигиталните инструменти и приноса им за събирането на подходящи данни за научни изследвания и политики в областта на околната среда. Гражданската наука предлага възможности за приложно обучение, развива критичното мислене и стимулира интереса към науката и околната среда, особено сред младите хора. Чрез активно участие гражданите развиват чувство за отговорност към природата и се превръщат в ценни партньори в процесите на вземане на решения. Анализът също така подчертава необходимостта от обща инфраструктура, която да интегрира съществуващите инициативи, да улеснява оперативната съвместимост и да стандартизира методите за събиране и валидиране на данни. Такава платформа би подпомогнала международното сътрудничество, би повишила ефективността и би осигурила дългосрочно въздействие върху политиките за опазване на околната среда.
Съществен принос към инструментите на проекта представлява и прегледът на разнообразни добри практики от управлението на МЗТ. На първо място е забраната за дънно тралене и използването на инвазивни средства за риболов. Инициативата се поема както от отделни държави, като Гърция, така и от консорциуми от граждански организации на ниво ЕС, които получават подкрепа от видни политически фигури. Подобряването на маркетинга е средство да се увеличат продажбите на улова от местния регулиран риболов, друг успешен подход за защита на местните ресурси, възстановяване на рибната популация и подобряване контрола в морските резервати, начин за противодействие на незаконния риболов. Развитието на екологосъобразни морски туристически и спортни дейности, устойчив моски туризъм образователни и научни програми, планове за създаването на мрежи от морски защитени територии, ангажиране на местните общности и ползвателите на морето в процеса на вземане на решения са само още няколко от добрите практики, свързани с опита в управлението и развитието на МЗТ.
Подбраната информация за електронното портфолио е основа за развитие на механизма за обмен и дългосрочна подкрепа между членовете на целевите групи и крайните ползватели на проекта MARMAPS, който популяризира значението на опазването на биоразнообразието в Черно море.и съхранението на ценните морски екосистеми. Тя предоставя и възможност за сравнение с европейския и световен опит за подобрен капацитет за планиране, мониторинг, докладване и управление на МЗТ.
