Има дати, които не просто стоят в календара. Те разделят времето на „преди“ и „след“. За България такава дата е 13 март 2020 година. Петък – ден, в който страхът престана да бъде далечна новина от телевизора и влезе в домовете, училищата, офисите и болниците.
Тогава Народното събрание обяви извънредно положение в цялата страна за периода от 13 март до 13 април 2020 г. Решението беше взето единодушно – с гласовете на 201 депутати. България официално влезе в извънреден режим.
Само два дни по-рано, на 11 март, Световната здравна организация вече беше обявила COVID-19 за глобална пандемия. С този акт стана ясно, че светът навлиза в криза, за която няма готови правила и ясен край. Решението на българския парламент превърна международната тревога в конкретна, местна реалност. От този момент нататък думите карантина, изолация, дистанция и ограничения се превърнаха в част от ежедневния речник.
Промяната настъпи почти мигновено. Училищата затвориха врати и преминаха към онлайн обучение. Театралните сцени и кината угасиха светлините си. Ресторанти, кафенета и барове прекратиха работа. По улиците на градовете се появи непривична тишина. Хората започнаха да общуват от разстояние – през врати, прозорци и екрани.
Държавата въведе поредица от ограничителни мерки. Пътуванията бяха сведени до минимум. На входовете на областните градове се появиха контролно-пропускателни пунктове. Болниците започнаха да се подготвят за очакваната вълна от пациенти. Думата „карантина“ се превърна в ежедневие.
Пандемията постави под огромно напрежение здравната система, икономиката и обществото като цяло. Хиляди предприятия спряха дейността си. Цели сектори останаха без приходи. Медиците се оказаха на първа линия в битка с непознат вирус.
Шест години по-късно споменът за този петък 13-и остава ярък. Не толкова заради политическото решение, колкото заради усещането, което остави след себе си. Хората помнят несигурността. Помнят празните булеварди, затворените училища, КПП-тата по входовете на градовете, новините за затворени граници и ежедневните брифинги на здравните власти. Помнят маските – първоначално странни и непривични, а после неизменна част от ежедневието. И ваксините, които и до днес разделят мненията.
Пандемията остави тежка следа. Хиляди хора загубиха близки. Обществото премина през дълъг период на страх, ограничения и разделение. Но кризата показа и нещо друго – колко бързо може да се промени светът и колко крехък е редът, който приемаме за сигурен.
