Инфлацията, която е заложена в макропрограмата на кабинета, е 3% за тази година, посочи министър-председателят Росен Желязков, който участва във форум на младежката организация на ГЕРБ в Пловдив.
Премиерът каза, че в момента инфлационните процеси засягат основно секторите "развлечение", "ресторантьорство" и "хотелиерство". Все бизнеси, които са сезонни, коментира Желязков. Той попита защо българите, за да избягат от високите цени в лева по нашето Черноморие, отиват в Гърция за ниските цени в евро. Нека опонентите на еврото да отговорят на този въпрос, призова премиерът.
Винаги търсете кой има интерес да няма евро, коментира също Желязков. По думите му на пазара има 30 млрд. лева, които са в домовете на хората, но са по сметките, и тези пари по някакъв начин трябва да бъдат вкарани в икономиката, трябва да бъдат конвертирани в евро.
Премиерът каза също, че има един "сенчест сегмент", който много се притеснява от това, а същевременно ще ги налее в сектори, където предлагането е такова, че ще доведе до увеличаване на цените. Росен Желязков посочи, че когато има огромна парична маса, която ще се изсипе на пазара, това неминуемо ще се отрази и на инфлацията.
Според него голямото предизвикателство пред тях е да успеят да обяснят тези процеси. Вашата роля като посланици на информацията, на анализа, на знанието, е точно тази - да обяснявате на хората какъв е анализът и какви са решенията, обърна се премиерът към младежите от ГЕРБ.
Желязков коментира още, че България за няколко месеца е успяла да спаси средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които четири години не се усвояваха.
Той уточни, че тези средства са били безвъзвратно отписани заради политическата нестабилност в страната. Нещо, което дори комисията не беше подготвена да приеме, виждайки усилията да реализираме всички онези привнесени реформи, добави премиерът. Реформи, които ние с промяната в законодателството, с правоприлагането успяваме да изпълним, отбеляза Желязков. Сега и през следващите месеци ще наблюдаваме как архитектите на този чужд план гледат да се разграничат от тези политики и реформи, посочи премиерът.
Той заяви, че България е успяла за този период да увеличи преките чуждестранни инвестиции с близо 50%. По думите му за същия период на миналата година, преките чуждестранни инвестиции са били около 900 милиона лева, а в момента са 1,5 милиарда. Той посочи още, че за този период се наблюдава и увеличение на данъчните приходи с 15%.
България има капацитет в сферата на високите технологии и ще продължава да го развива, коментира Томислав Дончев, вицепремиер, министър на иновациите и растежа, който взе участие в същия форум.
„Бъдещето е свързано и с възможности, и със заплахи. Трябва да се движим между футурофобията или страха от бъдещето, от една страна, и безмерния ентусиазъм, свързан с овладяването на новите технологии. Категорично няма да представя „розов“ разказ, защото бъдещето е пълно със заплахи. Имам предвид силно влошената среда за сигурност, военни конфликти, изчерпване на ресурсите, замърсяване на околната среда, промени в климата. Всички рискове, свързани с изкуствен интелект, не са на първо място. На първо място социалният конфликт на бъдещите две-три десетилетия ще бъде свързан с напредъка на високите технологии в здравеопазването“, смята Дончев.
„Европа трябва да реши какво иска – да го регулира, или да инвестира целенасочено. Трябва да правим и двете, с акцент върху второто“, посочи Томислав Дончев.
По думите му изкуственият интелект няма да вземе работата на никого. „Работя по темата България да може в пълна степен да се възползва от тези възможности“, заяви той.
„Наличните технологии и българският езиков модел, разработен от INSAIT, може да бъдат внедрявани от публичните администрации, правейки услугите им по-бързи, по-прозрачни и неподатливи на корупция. Трябва много бързо да предоставяме висококачествени услуги, базирани на българския интелект, за българския бизнес“, каза още Томислав Дончев. Според него България трябва да има дългосрочен 15- или 20-годишен хоризонт за развитието на технологиите.
