Европа може да се изправи пред нов ценови шок при петрола, газа и електроенергията, ако проблемите с международните доставки се задържат. За това предупреждава еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен в писмо до енергийните министри на държавите от ЕС.
Основният риск идва от продължаващото напрежение около Иран и затрудненията в Ормузкия проток – един от ключовите маршрути за световната търговия с енергийни суровини. При нормални условия през него преминава приблизително една пета от глобалните доставки на петрол и втечнен природен газ.
„Заплашени сме от ценова криза, свързана с криза на доставките“, предупреждава Йоргенсен. Засега обаче Европейската комисия не отчита непосредствен риск от недостиг на газ и определя снабдяването като стабилно.
По-голямото притеснение е цената. ЕС продължава да разчита в значителна степен на външни доставки, което прави европейския пазар особено чувствителен към международни сътресения.
Допълнителен фактор преди зимата е състоянието на газовите хранилища. Те са запълнени приблизително на 70% – с около 12 процентни пункта под нивото по същото време миналата година. Това не означава недостиг, но оставя по-малък резерв при рязко застудяване или ново прекъсване на доставките.
Затова Брюксел призовава държавите да ускорят подготовката за отоплителния сезон. Сред възможните мерки са намаляване на потреблението в обществени сгради, ограничаване на отоплението на открити пространства и изключване на ненужно обществено осветление. Те не са задължителни за целия ЕС, а могат да бъдат прилагани от отделните държави според ситуацията.
Добрата новина е, че Европа влиза в евентуална нова енергийна криза по-подготвена, отколкото през 2021–2022 г. ЕС разполага с по-голям капацитет за внос на втечнен природен газ, повече производство от възобновяеми източници и по-ниско общо потребление на природен газ.
Това намалява опасността от физически недостиг, но не премахва риска от високи цени. При продължителна криза по-скъпите петрол и газ могат бързо да се пренесат върху разходите на бизнеса и домакинствата и оттам – върху инфлацията.
Следващият важен момент ще бъде 8 октомври, когато се очаква оценката за готовността на европейската газова система за зимата. Дотогава стратегията на Брюксел е ясна – повече резерви, по-внимателно потребление и готовност за реакция, ако кризата около ключовите енергийни маршрути се задълбочи.
