Ако изборите бяха днес, в парламента ще влязат 8 партии - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, "ДПС - Ново начало", БСП, МЕЧ, ИТН и "Величие", показва последно проучване на "Алфа рисърч".
ГЕРБ остава начело с 25,5% подкрепа, втора е коалицията ПП-ДБ (13,9%), въпреки сътресенията, следвана от "ДПС - Ново начало" (13,1%), която увеличава влиянието си на фона на това, че АПС остава под прага за влизане в Народното събрание.
При двата коалиционни партньора на ГЕРБ - БСП и ИТН - не се наблюдава значима динамика. БСП запазва подкрепата си от 8%, а ИТН бележи лек спад (до 4,7%). Електоратът на тази партия е с висок емоционален заряд и реагира силно не само на неудачни действия, но и на обидно слово, посочват социолозите.
Симптоматични размествания обаче се наблюдават в националистическия спектър. Той запазва обема си от около 22 на сто от гласувалите, но "Възраждане" е в отстъпление (до 11,5%), за сметка на МЕЧ (6,3%), "Величие" остава на 4,1%.
Както повечето български правителства през последните години, така и настоящата коалиция трупа негативи във времето. Обществената ѝ популярност намалява, като положителните оценки спадат до 26%, а отрицателните се увеличават до 39%. Зад правителството твърдо стоят симпатизантите на ГЕРБ и голяма част от привържениците на еврозоната. 46% от анкетираните са на мнение, че тя е големият успех на кабинета и на страната. В този контекст много стабилно стои и премиерът Росен Желязков, доверието към когото от януари досега се покачва с 6 процентни пункта и в момента той е един от малкото политици с позитивен рейтинг.
Негативните оценки към правителството идват по две линии – от противниците на присъединяването към еврозоната със страховете им от ръст на цените и от неуспеха на държавата да започне преодоляването на системно нерешавани проблеми - в здравеопазването, социалната сфера с разкритите „домове на ужасите“, инфраструктурата, войната по пътищата, агресията от и между непълнолетни и пр. Премиерът има капитал, който би могъл да консолидира доверието към правителството, но това не може да стане без резултати в отделните политики, посочват социолозите.
Продължаващото огромно разделение в обществото личи и в негативния рейтинг на Народното събрание (8% одобрение срещу 69% неодобрение), който е по-нисък от дела на привържениците на подкрепящите правителството партии. Усещането за липса на представителност и защита на интересите дори от страна на тези, за които хората са гласували, е сериозен риск пред репутацията на върховния орган на страната. Председателят на парламента Наталия Киселова се ползва с малко по-висока популярност (16% одобрение срещу 50% неодобрение), но също по-ниска от симпатизантите на подкрепилите я партии.
Президентът Радев продължава да бъде политикът с относително най-висок рейтинг (39% положително:33% отрицателно отношение), но поляризацията в обществото и в частност в отношението към неговата инициатива за референдум за еврото, отнема и от неговия кредит на доверие. Спрямо януари той бележи спад от 5 процентни пункта в одобрението и оттегляне на представители на свободните професии, частния бизнес, заетите в модерни отрасли на индустрията.
