Неизползваните дни платен годишен отпуск не изгарят автоматично в края на календарната година. Те могат да бъдат прехвърлени за следващата, а широко разпространеното схващане, че могат да се запазят максимум 10 дни, не важи във всички случаи.
Когато служителят иска да отложи част от отпуска си, той трябва да подаде писмено искане и да получи съгласието на работодателя. Законът не поставя общ лимит от 10 дни. Ако например са останали 12 дни, при съгласие на работодателя могат да бъдат прехвърлени всичките.
Правилото за 10 дни е свързано с друга хипотеза – когато работодателят отлага отпуска по важни производствени причини. Тогава той е длъжен да осигури използването на поне половината от годишния отпуск. При стандартните 20 дни това означава, че могат да бъдат отложени най-много 10.
При неизползван или отложен отпуск работодателят трябва да даде възможност той да бъде използван през следващата година, включително в рамките на първите шест месеца. Ако това не бъде разрешено в предвидения срок, служителят може сам да определи кога да почива, след като уведоми работодателя писмено поне 14 дни предварително.
Най-важен е срокът на давност. По общото правило правото на неизползван платен отпуск се погасява две години след края на годината, за която се полага. Така отпускът за 2026 г. може да бъде използван до края на 2028 г.
Затова е добре служителите да проверят оставащите си дни и при необходимост да уредят отлагането им писмено, вместо да разчитат, че отпускът автоматично ще се натрупва с години.
